Преди година се разделих с моя работодател, даже написах публикацията „Останах без „работа“! Нищо страшно!“ – там отправям съвет, когато получите заповедтта за уволнение веднага да тичате към съответната трудова борса… Но, година по-късно, се оказа, че не е съвсем така.

Оказа се, че аз съм „побързал“ да отида в бюрото по труда, в трудовата книжка и в заповедта пише една дата, но работодателят е внесъл осигурителните ми вноски за същия месец, и се оказа, че „неправомерно взетите помощи“ трябва да бъдат върнати. Няма да коментирам сумата, но взех решение да не се занимавам с обжалване. Само искам да изразя своето несъгласие с този начин на водене на деловодство от страна на държавните институции спрямо микробизнеса. Аз реших да създам свой бизнес в сферата на преводаческите услуги, посред пандемията регистрирах фирма, не вися на държавата с помощи, въпреки, че имах 25-годишен трудов стаж. Да са живи и здрави!

Поздрави,
Гияс Гулиев
заклет преводач с руски език

Преди месец и половина ненадейно се разделих с моя работодател, с преводаческата агенция, на която посветих и сърцето, и душата. Но раздялата бе стремителна, и по всичко личи, че бе с облегчение и за двете страни.

Но дали наистина бе така?

Напускането и смяната на работата може и да е стрес, нещо като прекратяване на дългогодишна връзка. Нещо от сорта „научих какво сте говорили за мен с преводачите“… Ето такива (цитрусови).

Не съм любител да давам съвети, но от собстве опит мога да кажа: когато ви дават заповедтта за освобождаване, веднага си вземете и трудовата книжка, и марш в бюрото по труда! Защото имате 7-дневен срок да го направите и ще загубите част от полагащите ви се обезщетения. Бившият ви работодател това няма да го запарва особено. И още, добре е да ви осигуряват на пълната ви заплата, а не на половината на минималната и т.н. Това го казах в контекста на „несъществуването“ на класовата борба.

И, озовах се с няколко кашона в къщи, подредих си багажите и седнах да си пиша автобиографията. Къде съм учил, къде съм работил. За добро или още по-добро – каквото се получи. Даже не съм ползвал разпространените евроформати. Написах това, което ми дойде отвътре.

Основният акцент бе, че съм заклет преводач с руски език и имам съответния ценз и потвърждение от Министерство на външните работи. В сайта на предишния ми работодател съм писал надълго и нашироко за това, как се става заклет преводач, даже има видео материал – чукнете в търсачките, даже сложете моето име, ще излезе. Когато си събирах манатките, потвърждението бе сред първите неща, които взех със себе си. Това е хлябът ми.

Изпратих автобиографии, съпроводени с мотивационни писма, до водещите агенции за превод и легализация. И да си призная, за месец и половина не съм останал без работа. Лично аз се старая, да изпънявам работата си с максималното качество, спазвам сроковете, използвам CAT инструменти, и поддържам отношения с колегите, с които съм работил повече от десетилетие. Понякога се налага да ползвам тяхната помощ при проверка качеството на превода или корекция.

Ще ви държа в течение, какво се случва. Ще пиша статии за живота на преводача. И ако имате въпроси, пишете коментари.

Поздрави,
Гияс Гулиев
заклет преводач с руски език