„Трявна е административен и стопански център на едноименната община. Населението на града по данни от преброяването през 2011 година е 9426 жители, което го прави третото по големина населено място в областта. Запазената възрожденска архитектура и културното наследство от този период привличат множество туристи.“ – популярна енциклопедия.
Екипът на нашия блог реши да провери на терен, какво се случва в този китен български град. Решението е взето, пътуваме с влак, няколко дни в Трявна и Габрово. Нощувките ги намерихме чрез популярен сайт за резервации. София – Трявна през гара Тулово струва 15 лева на човек, редовен билет със запазено място във влака София – Бургас по Подбалканската линия (едно време това беше експрес „Чайка“). В 7:35 ч. сутринта тръгваме от Централна гара София и постепенно железният кон ни понася сред прекрасните пейзажи. Преминаваме през Златица, Пирдоп, Челопек, Копривщица, Клисура, Карлово, Сопот, Казанлък… и стигнахме до гара Тулово, където се прекачихме на пътническия влак за Горна Оряховица.

Любезният кондуктор ни покани: „Заповядайте, това е влакът за Трявна“. Започна нашето пътуване по тази железопътна линия в сърцето на Балкана. Локомотивът „Шкода“ и двата вагона, преминавйки през Дъбово, където подбраха още няколко любители на железопътния туризъм, навлязоха в сърцето на Стара Планина. След поредица тунели и гари, за които ще напиша отделен материал, при това с нулев обхват на телефоните, след около час бяхме на гара Трявна.

Влакът продължи по пътя си, а ние потърсихме в гугъл карти къде се намира нашата къща за гости. Явно „гугъл беше пиян“ и този път доста обиколихме, докато намерим адреса, но го намерихме. Къща за гости „Дар“ на улица Цар Калоян 10 в Трявна, препоръчваме. Настанихме се, кратка почивка и обиколка. Ще търсим храна.

Първото заведение, което ни попадна в полезрението бе „Старата лоза“. Настанихме се, малко почакахме, но дойде сервитьорка, коята ни каза, че освен супите, всичко останало от менюто е налично (часът бе към 15:15). Поръчахме по бира, светло и тъмно бутилирано, понеже наливното от менюто не се наблюдаваше, стандартното ПКС и Тревненска кавърма в гювече. Беше вкусно, но не и нещо уникално.
На същия площад се намират още няколко интересни обекта, като Даскаловата къща, където се намира музеят на резбарското изкуство (на следващия ден от там си взехме печати в туристическите книжки), Възрожденското кафене и шекерджийница, както и дюкянчето на майстор Захари, който прави най-уникалните кюфтета и кебапчета не само в Трявна, но и в България (изпробвано и потвърдено от нас).
Разхождайки се по улицата на Занаятчиите, стигаме до Любовната чешма и се запознаваме с нейната легенда. Тя е свързана с дърборезбаря Здравко и любимата му Калина. Въобще, дърворезбата е духът на този град. Трявна е и градът на Петко и Пенчо Славейкови, тук е и тяхната родова къща.

Друго нещо, което прави впечатление в Трявна, е че котките са на особен почит. Те са гальовни, обгрижени, все отиват нанякъде… Местните хора ги хранят и ги обгрижват. Прекарахме доста време да ги наблюдаваме. В града има и местна крафт пивоварна, намира се до часовниковата кула (построена през 1814 година от тревненски майстори), на брега на реката… Асортиментът бе Светло, Кехлибар, Тъмно и Плодово – опитахме ги и сме доволни от качеството. Местната крафт пивоварна в Трявна трябва да бъде цел на всеки почитател на крафт-бирата.

А вечерта, гладни, отидохме при майстор Захари, който ни нахрани с най-вкусните кюфтета! Ако отидете в Трявна, не ги пропускайте!

А къде закусвахме? Намерихме една „Пекарна зад ъгъла“. Лично за мен, това бяха най-вкусните банички, които съм ял. Но не хранете гълъбите, че няма такава досада.

Дойде време да си кажем „Довиждане“ с този прекрасен град. Габрово ни очаква, отиваме към гарата на Трявна. Градът е прочут със своите резбари по дървото и това е намерило място по таваните на гарата.

Гияс Гулиев
















Последни коментари