Имате нужда от превод на документ? Логично е да се обърнете към агенция за преводи или професионален преводач. Някои клиенти предпочитат да донесат документа на място. Но за удобство, особено когато няма да се прави процедура за легализация и оригиналът не е необходим, документът може да бъде изпратен в сканиран вид. Особено, ако не се намирате в населеното място, където се намира преводачът или офисът на агенцията за превод.

Но ако не разполагате със скенер? Решението е много просто – можете да снимате документа с мобилно устройство и да го изпратите по електронната поща на преводача. Има и още по-лесен вариант – да го изпратите чрез мобилно приложение. Аз лично ползвам Вайбър, Скайп, Телеграм, Уотс Апп…

Като препоръка мога да отбележа, че трябва да обръщате внимание на качеството на заснетия документ. Добре е да не бъде нагънат, да се намира в една плоскост, по възможност го поставете на равна повърхност. Избягвайте сенките по него, добре е светлината да идва отстрани. Следете за качеството на заснемането особено ако има ръкописен текст (в този сбучай, ако е възможно, давайте пояснения на преводача за съдържанието).

Преди да изпратите документа за превод, убедете се, че е заснет с необходимото качество и е четлив. Съществуват и специални приложения, които могат да превърнат вашия телефон в професионален скенер, но за няколко страници не си струва.

Надявам се, да съм би полезен с тези съвети, пишете какво мислите в коментарите.

Гияс Гулиев
заклет преводач
Агенция за превод и легализация Nu Colours

Разказахме ви за бушмените от Южна Африка и езика им, а сега научихме любопитна информация за австралийските аборигени…

Австралийските власти се съгласиха, че е време отново да се погребат останките на 108 древни жители на континента.

Най-известните скелети, наречени Лейди Мунго и Мунго Мен, са открити на дъното на пресъхналото езеро Мунго през 1968 и 1974 г.

Артефактите напълно промениха разбирането за историята на Австралия – оказа се, че предците на аборигените са живели тук преди повече от 40 хиляди години. Между другото, това е едно от най-старите ритуални погребения в света.

В рамките на няколко години след това геолозите откриват още 106 погребения на територията на Виландра. Всички останки са отнесени първо в Австралийския национален университет, след това в Националния музей, но без разрешението на коренното население. Повече от четиридесет години те са били извън „Страната” – така местните наричат изконните си земи.

В продължение на много години старейшините на общностите се стремят да върнат телата на древните предци в родината им и да ги погребат в земята. Създадена е консултативна група, която е договорена с Министерството на околната среда. След четири години диалог официалните власти най-накрая одобриха повторното погребение. Това съобщи началникът на отдела Сюзън Лей, която преди това спечели дело срещу разширяването на въглищната мина Викери.

„Важно е да се зачита смисълът на препогребването за културата и искреното отношение на потомците към техните предци“, подчерта министърът. „Преди четиридесет и две хиляди години покрай езерото са процъфтявали аборигенски селища. През последните четири десетилетия техните останки са анализирани, консервирани и внимателно проучени в интерес на западната наука.“

Решено е останките на всичките 108 аборигени да бъдат доставени в „Страната“ – територията на съвременния Нов Южен Уелс и езерната област Виландра, и да ги погребат на 26 анонимни места. Повечето от племената подкрепиха тези планове, но не всички са доволни от решението.

Групата Баркинджи, която притежава 80 процента от земите на предците, каза, че дори не са били питани. Но те биха искали местата за погребения да бъдат известни, за да могат хората да отдават почит на далечни предци.

Ева Белецкая, Вокруг Света

Превод от руски език: Гияс Гулиев,
заклет преводач

Пазарът на недвижимите имоти е неотделима част от света на съвременните инвестиции и движението на капитали. Несъмненно той намира място и в бизнеса с преводи и легализации.

Ние в Агенция за преводи и легализация „Nu Colours“ постоянно участваме в процеса, като превеждаме и легализираме пълномощни, предварителни договори и договори за покупко-продажба на недвижими имоти, както от чужбина за България, така и на български документи за чужбина.

Нека разгледаме случая, когато български резидент желае да се разпореди с недвижим имот в чужбина и е необходимо да упълномощи друго лице. Какво трябва да знаем, за да поставим заверка Апостил на такъв документ?

Всъщност, заверките Апостил (съгласно Хагската конвенция от 1961 г.) на пълномощно за разпореждане с недвижим имот ще са две. Защо? Защото е необходимо нотариусът да удостовери положения подпис и съдържанието на документа, и съответно се поставят два Апостила, по един за всяка от заверките.

Ако тази информация ви е била полезна, ще се радвам, ако я споделите. Ако имате нужда да легализирате свой документ, ние сме насреща!

Гияс Гулиев, преводач
Агенция Nu Colours
кв. Лозенец, София

На 19 февруари 1975 г. в Москва между Народна Република България и СССР е сключен Договорът за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, който е в сила на териториите на Република България и Руската Федерация. Според него е възможно да се приемат документи, издадени от компетентните органи в предписан формуляр на територията на една от страните по Договора и на територията на другата страна по Договора, без да е необходима легализация. Същото важи и за документите на гражданите, чиито подписи са заверени съгласно правилата на съответната страна по Договора. Документите, считани за официални на територията на една от страните по Договора, имат доказателствена валидност на официалните документи и на територията на другите страни по Договора.

Ако следваме идеята на Договора за правна помощ между България и Русия, заглавието на тази публикация, съдържащо в себе си думата „легализация“ е подвеждащо. Но аз нямам за цел да ви заблуждавам или подвеждам, напротив, искам да внеса повече яснота за процеса на официонализиране на документите, издадени в едната страна, на територията на другата страна.

Нека много накратко разкажа, какво представлява легализацията и какви видове такава съществува. В отделна статия ще се занимая с въпроса по-подробно.

Общото положение на легализацията е, когато един официален документ, издаден на територията на една държава, за да бъде признат на територията на друга държава, трябва да бъде занесен в посолството на втората държава (или посолството, представляващо съответната държава). В посолството му се поставя заверка, удостоверяваща истинността на институцията, издала документа, положените в него подписи на длъжностни лица и официални печати. След което, възможно е, документът да бъде заверяван допълнително и в институциите на приемащата страна. Отделно на такъв докумен е необходимо да се направи официален заверен превод от заклет преводач. Такъв режим на легализация на документи съществува между Канада и България, например.

На 5 октомври 1961 г. е подписана Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични документи, която регламентира заверката Апостил, освобождаваща документите от всякаква допълнителна форма на легализация в държавите, които са страни по конвенцията. Отделно на такъв докумен е необходимо да се направи официален заверен превод от заклет преводач. Република Българие е страна по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г.

Като предмет на тази статия е третият вид легализация на документи. По-коректно би било да използваме термина „официализация“, защото сключените двустранни договори за правна помощ имат за цел да освободят документите от легализация. Като правоприемник на СССР, Руската Федерация е страна по договора за правна помощ, сключен през 1975 г. Официалните документи, издадени в Русия, се признават на територията на Република България без допълнителна форма на легализация и без поставянето на заверка Апостил. Единствено, документът трябва да бъде преведен от заклет преводач и подписът му да бъде заверен по надлежния начин (в нашата страна това става, като заклетият преводач подпише превода си пред нотариус, който удостоверява подписа му). Ако имате нужда от услугата заклет превод на официални документи от руски на български език, можете да се свържете с мен.

В бъдещи стати ще разгледам най-различни казуси за легализация и заклет превод, с които съм се срещал през годините на работата ми в преводаческата сфера. Също така, пишете вашите коментари и въпроси.

Поздрави,
Гияс Гулиев
заклет преводач с руски език

Преди месец и половина ненадейно се разделих с моя работодател, с преводаческата агенция, на която посветих и сърцето, и душата. Но раздялата бе стремителна, и по всичко личи, че бе с облегчение и за двете страни.

Но дали наистина бе така?

Напускането и смяната на работата може и да е стрес, нещо като прекратяване на дългогодишна връзка. Нещо от сорта „научих какво сте говорили за мен с преводачите“… Ето такива (цитрусови).

Не съм любител да давам съвети, но от собстве опит мога да кажа: когато ви дават заповедтта за освобождаване, веднага си вземете и трудовата книжка, и марш в бюрото по труда! Защото имате 7-дневен срок да го направите и ще загубите част от полагащите ви се обезщетения. Бившият ви работодател това няма да го запарва особено. И още, добре е да ви осигуряват на пълната ви заплата, а не на половината на минималната и т.н. Това го казах в контекста на „несъществуването“ на класовата борба.

И, озовах се с няколко кашона в къщи, подредих си багажите и седнах да си пиша автобиографията. Къде съм учил, къде съм работил. За добро или още по-добро – каквото се получи. Даже не съм ползвал разпространените евроформати. Написах това, което ми дойде отвътре.

Основният акцент бе, че съм заклет преводач с руски език и имам съответния ценз и потвърждение от Министерство на външните работи. В сайта на предишния ми работодател съм писал надълго и нашироко за това, как се става заклет преводач, даже има видео материал – чукнете в търсачките, даже сложете моето име, ще излезе. Когато си събирах манатките, потвърждението бе сред първите неща, които взех със себе си. Това е хлябът ми.

Изпратих автобиографии, съпроводени с мотивационни писма, до водещите агенции за превод и легализация. И да си призная, за месец и половина не съм останал без работа. Лично аз се старая, да изпънявам работата си с максималното качество, спазвам сроковете, използвам CAT инструменти, и поддържам отношения с колегите, с които съм работил повече от десетилетие. Понякога се налага да ползвам тяхната помощ при проверка качеството на превода или корекция.

Ще ви държа в течение, какво се случва. Ще пиша статии за живота на преводача. И ако имате въпроси, пишете коментари.

Поздрави,
Гияс Гулиев
заклет преводач с руски език

Мнозина си спомнят комедийния филм „Боговете сигурно са полудели“, който прожектираха в кината в средата на 1980-те. За мнозина бе откритие, че в южната част на Африка живеят хора, наречени бушмени. Самият филм бе анонсиран като заснет в Ботсвана, но всъщност той е с произход ЮАР – заради политиката на Апартейд, тази страна е под международно ембарго и за да бъде показван в кинотеатрите по света, е направена тази малка корекция.

Филмът показа на зрителя срещата на два свята, конфликтите между тях, участието на героите в цялата създала се каша, забъркана в много забавни сюжети, приключения и искрен смях. Самият филм е една достойна презентация на „хората от степта“, каквото е значението на думата „бушмен“, бяха ни показани техния бит, навици, умения за оцелване в тежки природни условия.

В момента бушмените са около 100 хиляди души, населяват предимно териториите на Ботсвана и Намибия, но се срещат и в ЮАР, Ангола, Замбия, Зимбабве и Лесото. Така те са наречени от холандците и англичаните, самите бушмени нямат конкретно наименование на своята общност, ако такава изобщо съществува. В отделните региони са наричани сан, са, сонква, масарва, басарва, куа. В своето социално развитие те са някъде в родовия строй, живеят на групи от няколко семейства, нямат дори вождове, но всяка група си има шаман, който говори с духовете, вика дъжда и лекува болестите.

Бушмените са ловци и събиратели. Със събирателство се занимават жените. Те могат да съберат над 60 вида храна: плодове, семена, луковици, листа, мравешки яйца и медоносни пчелни гнезда.

Мъжете са ловци. Те ловуват с помощта на лъкове и стрели. Краищата на стрелите са напоени с парализираща отрова, която извличат от личинките на бръмбара Diamphidia. Но да оставим тази безпорно важна част от бита на бушмените, ние ще разгледаме нещото, което е и предмет на нашата преводаческа професия – езикът. Ще кажете, какво е общото между ловуването и езика на бушмените? Общото е, че в продължение на десетки хиляди години, благодарение на начина си живот, у тези хора възниква уникален начин на общуване – езикът на щракащите съгласни. Общуването на „човешки“ език по време на лов с голяма вероятност би изплашило животните, затова хората на степта създават свой език, който се основава на „щракане“ с предната и задната част на езика, като издаваните звуци са подобни на k, g, kh, k’, ŋ, kx, q, qx, g, n и т. н. В английския език се наричат „clicks“ – от тук идва „кликове“. Всяко щракане има своето фонемно значение.

Този начин на общуване е уникален и не се среща при други народи. Бушмените нямат своя писменост, предават митовете и легендите си от уста на уста.

В представеното видео можете да придобиете представа за езика на „кликовете“.

Вие бихте ли се наели да изучите този интересен език? А бихте ли станали преводач от и на него? Напишете в коментарите какво мислите.

Гияс Гулиев

Малтийският език (malti) е езикът на малтийците, той е официален език на Република Малта (заедно с английския) и е един от официалните езици на Европейския съюз.

Малтийският език се отнася към семитската езикова група, близък е до арабския, особено към диалекта от Магриб, но в днешно време е отделен език със своите особености. На него разговарят 372 хиляди души.

По време на финикийската, а по-късно и на картахенската колонизация (800 – 218 г. пр.н.е.), населението на Малтийските острови говори на едно от наречията на финикийския (пуническия) език. На него продължават да говорят и по време на римското владичетво, а по късно и по времето, когато Малта е част от Византийската империя (395 – 870 г.)

През 870 г. островът е завладян от арабите и влиза в състава на Сицилийския емират. Арабският език бързо се разпространява сред местното население, поради близостта му с финикийския. Сформира се т.нар. сицилийско-арабски народоразговорен език, който се различава от класическия арабски. След нахлуването на норманите в Сицилия, той бива изместен от там, но се запазва в периферната Малта.

Нов етап от развитието на малтийския език идва със завладяването на Малта от норманите през 1090 г. Административният език е от романската група, случва се поредното романо-арабско езиково сближаване. През следващите 440 години Малта е в орбитата на Сицилия, което дава отражение и на езика ѝ. През XV в. се появява първият писмен текст на малтийски език – поемата „Il Cantilena“.

Най-силно романско влияние малтийският език получава по време на управлението на Ордена на Хоспиталиерите (Малтийския орден) от 1530 до 1798 г. Тогава официални езици са латинският и италианският. Въпреки това, правят се литературни опити и на малтийски, като например поемата „Bonamico“. Първата отпечатана книга на този език е катехезисът „Wizzino“.

През 1800 г. Малта е присъединена към Британската империя, но английският не заема важно място там (за разлика от днешно време) – официален език е италианският, а разговорен е малтийският.

Трябва да отбележим дейността на Mikiel Anton Vassalli (1764—1829), който съставя речник на малтийския език и описва граматиката му, също така превежда на малтийски език част от Новия Завет.

През 1921 г. Малта получава самоуправление и според конституцията ѝ официалните езици са английският и италианският. През 1936 г. италианският е сменен от малтийския език като официален. Английският и малтийският езици остават официални и след обявяването на независимостта на Малта през 1964 г.

От 1 май 2004 г., когато Малта става член на Европейския Съюз, малтийският става един от официалните езици на Общността.

Подбор и превод от руски език: Гияс Гулиев