Трябва ли агенцията за преводи и легализация да е оторизирана от Външно министерство?

Преглеждайки интернет пространството и сайтовете на колегите от преводаческия бизнес, забелязах, че в някои от тях стои изречението „Оторизирани от Министерство на външните работи за извършване на легализация“ или пък „Имаме договор с МВнР за преводи и легализация“ и всякакви вариации по темата…

Добре, ще кажете „голяма работа“. Голяма, малка, но това ме върна преди година, когато преговарях с един от първите корпоративни клиенти за моята Агенция за преводи и легализация „Nu Colours“, изведнъж отнякъде изскочи един файл, съдържащ списък на „лицензираните от външно преводачески агенции“ с последващ въпрос „а вас защо ви няма там?“

Този „списък“ очевидно беше на поне десетина години, но аз веднага се обадих на служба „Заверки и легализации“ в Консулски отдел на Министерство на външните работи с молбата да ми разяснят, как моята фирма за преводи да бъде включена в заветния „списък“. Служителката най-любезно ми обясни, че от март 2018 г. такъв списък на лицензираните преводачески фирми не се поддържа и не е необходимо фирмата ми да има договор с МВнР за да извършва дейност по преводи и легализация. Предадох това и на клиента, с когото и до днес имаме ползотворно сътрудничество.

Очевидно колегите желаят да се закичат с допълнителен „престиж“, като афишират, че са „лицензирана агенция за преводи“. Никой не може и да им го забрани. Но честно ли е това? При положение, че това „лицензиране“ и „оторизиране“ вече почти една петилетка не е актуално?

Моето мнение е, че преводаческите фирми би следвало да обърнат повече внимание в информирането на клиентите за спецификите на бизнеса, да обръща внимание на детайлите на легализацията, като например аз го правя за документите от Русия или за особеностите на немскоезичните документи.

Това е, което исках да споделя. Пишете какво мислите по въпроса. Ще разнищвам още казуси, свързани с преводите и легализацията.

Гияс Гулиев
преводач