Ако сте се отегчили от обикновените лодки, яхти и параходи

За тези, които се чудят къде да прекарат следващата си ваканция и как да я направят запомняща се, съставихме малка селекция от необичайни видове воден и подводен транспорт, които могат да се изпробват по време на почивка.

На гости при индианците на езерото Титикака: традиционна лодка от тръстика тотора в Перу

В различни кътчета на света туристите могат да преживеят развлечение под формата на водна разходка с традиционно превозно средство – да речем, не може да посетите Венеция без да се повозите с гондола по нейните тесни канали.

В Южна Америка аналог на венецианската гондола могат да се нарекат лодките, направени от растението тотора, с които е известно езерото Титикака в Перу. Тотора – наричат го ту тръстика, ту гигантски папур, но ботаниците го отнасят към рода Схеноплектус (Schoenoplectus) от семейство осокови. От стеблата на това удивително растение индианците уру правят не само лодки или къщи, но и известните плаващи острови на езерото Титикака – до тях туристите достигат включително и с катамарани от тотора.

Пълно потапяне: прозрачна подводница във Виетнам

Можете да направите малко подводно пътуване с туристическа подводница на много курорти, но от такива подводници основно можете да се наслаждавате на морските обитатели през относително малки илюминатори. „Не е достатъчно“, решиха преди няколко години инженерите на компанията Triton Submarines и построиха 24-местна подводница за подводни екскурзии Triton DeepView 24 с прозрачен корпус.

От 2022 година посетителите на виетнамския хотел Vinpearl Nha Trang на остров Хон Че могат да извършват потапяне в приказните морски води.

По океана с вятър в косите: джет-автомобил на Малдивите

Да се носиш по водната повърхност с вятър в косите през хубавия ден може и на джет или лодка с мощен двигател. Ако сте имали възможността да го правите многократно, обърнете внимание на джет-автомобилите – привлекателни лодки с корпус, наподобяващ винтидж или съвременни спортни автомобили. Днес може да ги срещнете на курортите по целия свят.

Например, от края на 2024 година почиващите в малдивските хотели Siyam Worldand (атол Нууну) и Sun Siyam Olhuveli (атол Южни Мале) могат да наемат четириместен син джет-автомобил и да профучават с него по Индийския океан.

Да въртим педалите: воден велосипед в ЮАР

Разходката с воден велосипед позволява да съчетаете физическата активност с наслаждаването от гледките към морските, речните или езерните брегове. Този тип индивидуално или двуместно превозно средство може да бъде наето в много части на света.

Така, ако се окажете в Кейптаун (Южна Африка) и искате да разнообразите свободното си време с опознаване на околностите на града, включете в плана близкия град Саймънстаун – от местния кей можете да тръгнете на едночасова екскурзия с водни велосипеди, по време на която с голяма вероятност можете да видите тюлени и китове. Обаче, такова удоволствие е достъпно само за тези, които тежат под 110 килограма.

А вие с какъв необичаен воден транспорт сте пътували? Разкажете за опита си в коментарите!

„Вокруг света“

Превод от руски език: Гияс Гулиев

Агенция за преводи и легализация Nu Colours

Легендата за красивата чешма в Трянва разказва за тайната любов между младия резбар Здравко и най-красивата тревненска девойка Калина. Младият резбар не бил признат за майстор от местния еснаф и нямал смелостта да поиска ръката ѝ. Отчаяни от непреклонността на бащата на Калина, младите избягали.

Девойката обаче, тъгувала по бащината къща, примолила се на любимия да се върнат, но старият баща вече се бил поминал. Заплакала девойката, а там, където падали сълзите ѝ бликнала вода. Тогава момъкът решил да извае от мрамор образа на любимата. Сътворил на това място чешма от бял мрамор и пейка, за да присядат пътниците. Легендата разказва, че който отпие глътка от тази вода, той отпива частица от тази любов, която остава завинаги в него.

Непроучено място за релакс и рестартиране, скрито сред върховете на Кавказкия хребет

Опасна красота

Със сигурност не сте знаели, че в Русия има място, където можете да вземете гореща вана с невероятна гледка към планините и ледника. Това са естествени извори с радонова вода в Кармадонския пролом, в планините на Северна Осетия.

Тези „бани“ са няколко взаимосвързани просторни каменни купи, водата, в която се загрява от +40 до +60 градуса. Влагата влиза в тези купи от извори, които идват от планинския склон.

Кармадонските извори са открити през XIX век от местен жител, разказва Виталий Кадиров, организатор на планински преходи и инструктор. От време на време тук се случват мощни ледени срутвания, които покриват изворите с купчина лед и камъни. Последният колапс на 20 септември 2002 г. отнема живота на 138 души, включително снимачния екип на Сергей Бодров-младши.

„Но постепенно струите гореща вода си пробиват път изпод земята. Катерачите, които отиват до Казбек, възстановиха баните, а сега това е любимо място за туристите да се отпуснат след дълъг маршрут“ – споделя Виталий Кадиров.

Как да стигнете до Владикавказ

Летището на северноосетинската столица Беслан приема 6-7 полета всеки ден от Москва и един от Санкт Петербург – няма да е трудно да се намери удобна връзка. Самолетни полети от Сочи тук има четири или пет пъти седмично. Можете да стигнете до Владикавказ с железопътен транспорт от Минерални Води, Анапа, Новоросийск, Адлер, Москва, Санкт Петербург и други градове.

Кулите на аланите и “Градът на мъртвите“

Маршрутът започва в село Кани, където можете да стигнете от Владикавказ с нает транспорт. Можете да изберете кратък маршрут през Кармадонската порта, тук ще видим последствията от спускащия се ледник Колка — тунели, запушени с пръст и камъни.

Другият маршрут е по-дълъг, по пътя ще посетим най-красивото Мидаграбинско дефиле, ще разгледаме известните водопади на Северна Осетия, ще видим скалната крепост Дзивгис и клановите кули на аланите. Тук пътниците също имат възможност да се разхождат през древния некропол „Град на мъртвите“ в село Даргавс.

Горещите извори се намират в граничната зона, така че се нуждаете от пропуск, за да ги посетите, той ще бъде направен в местното подразделение на Граничното управление на Федералната служба за сигурност на Русия, между другото, услугата е достъпна и онлайн.

Ако дойдете в село Кани следобед, по-добре е да останете за една нощ в борова горичка близо до заставата или в къща за гости.

Недокоснато великолепие

От граничния пост до термалните извори са около 12 километра. Разхождаме се между гъсталаци от планински малини, млади брезови и елшови гори, сред каменни плочи, донесени от ледника Колка. Наблюдаваме как ледникът Майли се плъзга от стръмния склон на планината Майлихох в дефилето, покрит с пукнатини и хълмове със сняг и лед.

Пред термалните извори преодоляваме стръмно изкачване, след което пътеката ни води до уютни площадки. Тук най-накрая лагеруваме и отиваме, щастливи, да се отпуснем в горещите бани.

От радоновите бани можете да се изкачите на Казбек, а също и да се изкачите до ледниците Майли и Колка. Интересна особеност на Кармадонското дефиле е, че тук можете да срещнете планински кавказки козел в естественото му местообитание. И на около 500 метра от лагера, извор с освежаваща минерална вода, извираща от земята.

В края на маршрута слизаме по същия път, по който се изкачихме, но вече изпълнени с емоции.

„Околната среда ни се отваря сякаш от различен ъгъл и отново ни изумява със своята красота. Подхождаме към граничния пост с хладно усещане в сърцата си — направихме го!“ – казва Виталий Кадиров.

Връщаме се във Владикавказ по краткия маршрут — надолу по Кармадонското дефиле.

„Вокруг света“

Превод от руски език: Гияс Гулиев

Агенция Nu Colours

Много е интересен казусът с парламентарните вълнения от последните дни от бизнес и рекрутмънт гледна точка.

“Фирма“ спира да прави “бизнес“ с доскорошните си партньори, следва хвърляне на кал, заплахи и още готини неща от събитията, случващи се при много от бракоразводните дела.

За да продължи да работи, “конгломератът“ успява да открадне 1/3 от служителите на отцепилата се фирма за шок и ужас на ръководителите ѝ. Следват още драми, клетви и закани.

Не е като подобни ситуации да не се случват в бизнес средите постоянно. Преди десетина години малко преди да започна работа в една компания, от друга фирма, далечен бивш партньор на същата, бяха успели да ѝ “изнесат“ цял екип от 10 (!!!) души барабар с мениджъра им. Бяха успели да го рекрутнат първо него и той от своя страна бе избягал с целия си екип.

Тогава това ми се струваше не особено морално, но днес като погледна към тази ситуация, разбирам защо това се беше случило.

Екипът не бе доволен от условията, не бе съгласен с решенията на висшия мениджмънт в компанията, лидерът на екипа бе много харизматичен и явно без много усилия бе убедил почти всичките си подчинени (без един) да отидат с него в другата компания. Там им бяха предложили и далеч по-добри условия за работа.

Дали ситуацията е подобна с тази, която в момента се разиграва в българския парламент? Морално ли е да крадеш хора от бившите си партньори?

Петър Джугански

Разказахме ви за бушмените от Южна Африка и езика им, а сега научихме любопитна информация за австралийските аборигени…

Австралийските власти се съгласиха, че е време отново да се погребат останките на 108 древни жители на континента.

Най-известните скелети, наречени Лейди Мунго и Мунго Мен, са открити на дъното на пресъхналото езеро Мунго през 1968 и 1974 г.

Артефактите напълно промениха разбирането за историята на Австралия – оказа се, че предците на аборигените са живели тук преди повече от 40 хиляди години. Между другото, това е едно от най-старите ритуални погребения в света.

В рамките на няколко години след това геолозите откриват още 106 погребения на територията на Виландра. Всички останки са отнесени първо в Австралийския национален университет, след това в Националния музей, но без разрешението на коренното население. Повече от четиридесет години те са били извън „Страната” – така местните наричат изконните си земи.

В продължение на много години старейшините на общностите се стремят да върнат телата на древните предци в родината им и да ги погребат в земята. Създадена е консултативна група, която е договорена с Министерството на околната среда. След четири години диалог официалните власти най-накрая одобриха повторното погребение. Това съобщи началникът на отдела Сюзън Лей, която преди това спечели дело срещу разширяването на въглищната мина Викери.

„Важно е да се зачита смисълът на препогребването за културата и искреното отношение на потомците към техните предци“, подчерта министърът. „Преди четиридесет и две хиляди години покрай езерото са процъфтявали аборигенски селища. През последните четири десетилетия техните останки са анализирани, консервирани и внимателно проучени в интерес на западната наука.“

Решено е останките на всичките 108 аборигени да бъдат доставени в „Страната“ – територията на съвременния Нов Южен Уелс и езерната област Виландра, и да ги погребат на 26 анонимни места. Повечето от племената подкрепиха тези планове, но не всички са доволни от решението.

Групата Баркинджи, която притежава 80 процента от земите на предците, каза, че дори не са били питани. Но те биха искали местата за погребения да бъдат известни, за да могат хората да отдават почит на далечни предци.

Ева Белецкая, Вокруг Света

Превод от руски език: Гияс Гулиев,
заклет преводач

Мнозина си спомнят комедийния филм „Боговете сигурно са полудели“, който прожектираха в кината в средата на 1980-те. За мнозина бе откритие, че в южната част на Африка живеят хора, наречени бушмени. Самият филм бе анонсиран като заснет в Ботсвана, но всъщност той е с произход ЮАР – заради политиката на Апартейд, тази страна е под международно ембарго и за да бъде показван в кинотеатрите по света, е направена тази малка корекция.

Филмът показа на зрителя срещата на два свята, конфликтите между тях, участието на героите в цялата създала се каша, забъркана в много забавни сюжети, приключения и искрен смях. Самият филм е една достойна презентация на „хората от степта“, каквото е значението на думата „бушмен“, бяха ни показани техния бит, навици, умения за оцелване в тежки природни условия.

В момента бушмените са около 100 хиляди души, населяват предимно териториите на Ботсвана и Намибия, но се срещат и в ЮАР, Ангола, Замбия, Зимбабве и Лесото. Така те са наречени от холандците и англичаните, самите бушмени нямат конкретно наименование на своята общност, ако такава изобщо съществува. В отделните региони са наричани сан, са, сонква, масарва, басарва, куа. В своето социално развитие те са някъде в родовия строй, живеят на групи от няколко семейства, нямат дори вождове, но всяка група си има шаман, който говори с духовете, вика дъжда и лекува болестите.

Бушмените са ловци и събиратели. Със събирателство се занимават жените. Те могат да съберат над 60 вида храна: плодове, семена, луковици, листа, мравешки яйца и медоносни пчелни гнезда.

Мъжете са ловци. Те ловуват с помощта на лъкове и стрели. Краищата на стрелите са напоени с парализираща отрова, която извличат от личинките на бръмбара Diamphidia. Но да оставим тази безпорно важна част от бита на бушмените, ние ще разгледаме нещото, което е и предмет на нашата преводаческа професия – езикът. Ще кажете, какво е общото между ловуването и езика на бушмените? Общото е, че в продължение на десетки хиляди години, благодарение на начина си живот, у тези хора възниква уникален начин на общуване – езикът на щракащите съгласни. Общуването на „човешки“ език по време на лов с голяма вероятност би изплашило животните, затова хората на степта създават свой език, който се основава на „щракане“ с предната и задната част на езика, като издаваните звуци са подобни на k, g, kh, k’, ŋ, kx, q, qx, g, n и т. н. В английския език се наричат „clicks“ – от тук идва „кликове“. Всяко щракане има своето фонемно значение.

Този начин на общуване е уникален и не се среща при други народи. Бушмените нямат своя писменост, предават митовете и легендите си от уста на уста.

В представеното видео можете да придобиете представа за езика на „кликовете“.

Вие бихте ли се наели да изучите този интересен език? А бихте ли станали преводач от и на него? Напишете в коментарите какво мислите.

Гияс Гулиев

Малтийският език (malti) е езикът на малтийците, той е официален език на Република Малта (заедно с английския) и е един от официалните езици на Европейския съюз.

Малтийският език се отнася към семитската езикова група, близък е до арабския, особено към диалекта от Магриб, но в днешно време е отделен език със своите особености. На него разговарят 372 хиляди души.

По време на финикийската, а по-късно и на картахенската колонизация (800 – 218 г. пр.н.е.), населението на Малтийските острови говори на едно от наречията на финикийския (пуническия) език. На него продължават да говорят и по време на римското владичетво, а по късно и по времето, когато Малта е част от Византийската империя (395 – 870 г.)

През 870 г. островът е завладян от арабите и влиза в състава на Сицилийския емират. Арабският език бързо се разпространява сред местното население, поради близостта му с финикийския. Сформира се т.нар. сицилийско-арабски народоразговорен език, който се различава от класическия арабски. След нахлуването на норманите в Сицилия, той бива изместен от там, но се запазва в периферната Малта.

Нов етап от развитието на малтийския език идва със завладяването на Малта от норманите през 1090 г. Административният език е от романската група, случва се поредното романо-арабско езиково сближаване. През следващите 440 години Малта е в орбитата на Сицилия, което дава отражение и на езика ѝ. През XV в. се появява първият писмен текст на малтийски език – поемата „Il Cantilena“.

Най-силно романско влияние малтийският език получава по време на управлението на Ордена на Хоспиталиерите (Малтийския орден) от 1530 до 1798 г. Тогава официални езици са латинският и италианският. Въпреки това, правят се литературни опити и на малтийски, като например поемата „Bonamico“. Първата отпечатана книга на този език е катехезисът „Wizzino“.

През 1800 г. Малта е присъединена към Британската империя, но английският не заема важно място там (за разлика от днешно време) – официален език е италианският, а разговорен е малтийският.

Трябва да отбележим дейността на Mikiel Anton Vassalli (1764—1829), който съставя речник на малтийския език и описва граматиката му, също така превежда на малтийски език част от Новия Завет.

През 1921 г. Малта получава самоуправление и според конституцията ѝ официалните езици са английският и италианският. През 1936 г. италианският е сменен от малтийския език като официален. Английският и малтийският езици остават официални и след обявяването на независимостта на Малта през 1964 г.

От 1 май 2004 г., когато Малта става член на Европейския Съюз, малтийският става един от официалните езици на Общността.

Подбор и превод от руски език: Гияс Гулиев