Преглеждайки интернет пространството и сайтовете на колегите от преводаческия бизнес, забелязах, че в някои от тях стои изречението „Оторизирани от Министерство на външните работи за извършване на легализация“ или пък „Имаме договор с МВнР за преводи и легализация“ и всякакви вариации по темата…

Добре, ще кажете „голяма работа“. Голяма, малка, но това ме върна преди година, когато преговарях с един от първите корпоративни клиенти за моята Агенция за преводи и легализация „Nu Colours“, изведнъж отнякъде изскочи един файл, съдържащ списък на „лицензираните от външно преводачески агенции“ с последващ въпрос „а вас защо ви няма там?“

Този „списък“ очевидно беше на поне десетина години, но аз веднага се обадих на служба „Заверки и легализации“ в Консулски отдел на Министерство на външните работи с молбата да ми разяснят, как моята фирма за преводи да бъде включена в заветния „списък“. Служителката най-любезно ми обясни, че от март 2018 г. такъв списък на лицензираните преводачески фирми не се поддържа и не е необходимо фирмата ми да има договор с МВнР за да извършва дейност по преводи и легализация. Предадох това и на клиента, с когото и до днес имаме ползотворно сътрудничество.

Очевидно колегите желаят да се закичат с допълнителен „престиж“, като афишират, че са „лицензирана агенция за преводи“. Никой не може и да им го забрани. Но честно ли е това? При положение, че това „лицензиране“ и „оторизиране“ вече почти една петилетка не е актуално?

Моето мнение е, че преводаческите фирми би следвало да обърнат повече внимание в информирането на клиентите за спецификите на бизнеса, да обръща внимание на детайлите на легализацията, като например аз го правя за документите от Русия или за особеностите на немскоезичните документи.

Това е, което исках да споделя. Пишете какво мислите по въпроса. Ще разнищвам още казуси, свързани с преводите и легализацията.

Гияс Гулиев
преводач

Днес ще разгледам темата за нотариусите. Защо те са важни за бизнеса и гражданите? По-конкретно, с какво нотариалните кантори са важни за нас, заклетите преводачи и агенциите за превод и легализация?

Пълномощно, нотариален препис на документ, договор – това са малка част от документите, които нотариусите удостоверяват. Но как да изберем нотариус? Дали според местожителството, или качеството на обслужване…

Като управител на Агенция за преводи и легализация Nu Colours, за мен е леко затруднение, че в квартала („Хаджи Димитър“) няма действащ нотариус. Но аз съм избрал решение, ползвам услугите на кантори, които са в непосредствена близост: на булевард Дондуков или в района на „Попа“, в близост до стария „Нотариат“.

От 2018 година заверката на подписа на заклетия преводач в рамките на легализацията се извършва от нотариусите. Написал съм по темата: Превод и легализация на документи, издадени в Руската Федерация и Легализация на руска диплома за България. Но темата не се изчерпва с това.

За съжаление, в моята практика съм се срещал и с нелюбезно, даже арогантно отношение, отстрана на собственици и служители в нотариална кантора. Тук няма да казвам кой и как, но препоръчвам, да внимавате и избирате.

Ще имате нужда от услугите на нотариуса, когато желаете да оформите пълномощно. Това може да е пълномощно за управление на МПС в чужбина или за разпореждане с недвижим имот. При всички случаи се свържете с нас, за да ви дадем нашата консултация.

Ако сте завършили образователна степен в Руската Федерация и желаете дипломата ви да бъде легализирана и призната в България, трябва да направите няколко лесни стъпки.

Между Република България и Руската Федерация действа сключеният през 1975 г. Договор за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела. Този договор облегчава процеса по легализация, като прави ненужна заверката Апостил за документите, които се представят в двете държави.

Какво трябва да направите, за да бъде призната вашата диплома, ако сте завършили образованието си в Руската Федерация?

Подгответе нотариално заверено копие на дипломата. Можете да отидете с оригинала на дипломата и приложението към нея (ако има такова) при нотариус в Русия и направете нотариално заверен препис. Ако вече сте в България, но не сте го направили – можете да отидете до Посолството на Руската Федерация и там консулът, който има права на нотариус, да направи този препис. Това може да бъде направено и в други градове, където има Консулство на Руската Федерация, например в Русе.

Донесете дипломата при нас. Когато нотариалният препис на дипломата и приложението е направен, донесете ги в нашата Агенция за преводи и легализация Nu Colours. Самият оригинал няма да ни е нужен, процесът по легализация ще бъде направен с нотариално завереното копие.

Дипломата и приложението ще бъдат преведени, след което подписа на заклетия преводач от руски език ще бъде заверен пред български нотариус, който удостоверява истинността му (на подписа).

Занесете документа в регионалния инспекторат по образованието. Финалната стъпка е да занесете така заверения превод в съответния регионален инспекторат по образованието. Там ще оформят окончателното признание на документа, диплома и приложение към нея, ще разпишат как оценките се признават от петобалната към шестобалната система и т.н.

След като изпълните тези прости стъпки, с вашата легализирана диплома можете да кандидатствате за работа или в учебно заведение в България!

Гияс Гулиев
заклет преводач с руски език
Преводи Nu Colours

Пазарът на недвижимите имоти е неотделима част от света на съвременните инвестиции и движението на капитали. Несъмненно той намира място и в бизнеса с преводи и легализации.

Ние в Агенция за преводи и легализация „Nu Colours“ постоянно участваме в процеса, като превеждаме и легализираме пълномощни, предварителни договори и договори за покупко-продажба на недвижими имоти, както от чужбина за България, така и на български документи за чужбина.

Нека разгледаме случая, когато български резидент желае да се разпореди с недвижим имот в чужбина и е необходимо да упълномощи друго лице. Какво трябва да знаем, за да поставим заверка Апостил на такъв документ?

Всъщност, заверките Апостил (съгласно Хагската конвенция от 1961 г.) на пълномощно за разпореждане с недвижим имот ще са две. Защо? Защото е необходимо нотариусът да удостовери положения подпис и съдържанието на документа, и съответно се поставят два Апостила, по един за всяка от заверките.

Ако тази информация ви е била полезна, ще се радвам, ако я споделите. Ако имате нужда да легализирате свой документ, ние сме насреща!

Гияс Гулиев, преводач
Агенция Nu Colours
кв. Хаджи Димитър, София

На 19 февруари 1975 г. в Москва между Народна Република България и СССР е сключен Договорът за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, който е в сила на териториите на Република България и Руската Федерация. Според него е възможно да се приемат документи, издадени от компетентните органи в предписан формуляр на територията на една от страните по Договора и на територията на другата страна по Договора, без да е необходима легализация. Същото важи и за документите на гражданите, чиито подписи са заверени съгласно правилата на съответната страна по Договора. Документите, считани за официални на територията на една от страните по Договора, имат доказателствена валидност на официалните документи и на територията на другите страни по Договора.

Ако следваме идеята на Договора за правна помощ между България и Русия, заглавието на тази публикация, съдържащо в себе си думата „легализация“ е подвеждащо. Но аз нямам за цел да ви заблуждавам или подвеждам, напротив, искам да внеса повече яснота за процеса на официонализиране на документите, издадени в едната страна, на територията на другата страна.

Нека много накратко разкажа, какво представлява легализацията и какви видове такава съществува. В отделна статия ще се занимая с въпроса по-подробно.

Общото положение на легализацията е, когато един официален документ, издаден на територията на една държава, за да бъде признат на територията на друга държава, трябва да бъде занесен в посолството на втората държава (или посолството, представляващо съответната държава). В посолството му се поставя заверка, удостоверяваща истинността на институцията, издала документа, положените в него подписи на длъжностни лица и официални печати. След което, възможно е, документът да бъде заверяван допълнително и в институциите на приемащата страна. Отделно на такъв докумен е необходимо да се направи официален заверен превод от заклет преводач. Такъв режим на легализация на документи съществува между Канада и България, например.

На 5 октомври 1961 г. е подписана Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични документи, която регламентира заверката Апостил, освобождаваща документите от всякаква допълнителна форма на легализация в държавите, които са страни по конвенцията. Отделно на такъв докумен е необходимо да се направи официален заверен превод от заклет преводач. Република Българие е страна по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г.

Като предмет на тази статия е третият вид легализация на документи. По-коректно би било да използваме термина „официализация“, защото сключените двустранни договори за правна помощ имат за цел да освободят документите от легализация. Като правоприемник на СССР, Руската Федерация е страна по договора за правна помощ, сключен през 1975 г. Официалните документи, издадени в Русия, се признават на територията на Република България без допълнителна форма на легализация и без поставянето на заверка Апостил. Единствено, документът трябва да бъде преведен от заклет преводач и подписът му да бъде заверен по надлежния начин (в нашата страна това става, като заклетият преводач подпише превода си пред нотариус, който удостоверява подписа му). Ако имате нужда от услугата заклет превод на официални документи от руски на български език, можете да се свържете с мен.

В бъдещи стати ще разгледам най-различни казуси за легализация и заклет превод, с които съм се срещал през годините на работата ми в преводаческата сфера. Също така, пишете вашите коментари и въпроси.

Поздрави,
Гияс Гулиев
заклет преводач с руски език

Малтийският език (malti) е езикът на малтийците, той е официален език на Република Малта (заедно с английския) и е един от официалните езици на Европейския съюз.

Малтийският език се отнася към семитската езикова група, близък е до арабския, особено към диалекта от Магриб, но в днешно време е отделен език със своите особености. На него разговарят 372 хиляди души.

По време на финикийската, а по-късно и на картахенската колонизация (800 – 218 г. пр.н.е.), населението на Малтийските острови говори на едно от наречията на финикийския (пуническия) език. На него продължават да говорят и по време на римското владичетво, а по късно и по времето, когато Малта е част от Византийската империя (395 – 870 г.)

През 870 г. островът е завладян от арабите и влиза в състава на Сицилийския емират. Арабският език бързо се разпространява сред местното население, поради близостта му с финикийския. Сформира се т.нар. сицилийско-арабски народоразговорен език, който се различава от класическия арабски. След нахлуването на норманите в Сицилия, той бива изместен от там, но се запазва в периферната Малта.

Нов етап от развитието на малтийския език идва със завладяването на Малта от норманите през 1090 г. Административният език е от романската група, случва се поредното романо-арабско езиково сближаване. През следващите 440 години Малта е в орбитата на Сицилия, което дава отражение и на езика ѝ. През XV в. се появява първият писмен текст на малтийски език – поемата „Il Cantilena“.

Най-силно романско влияние малтийският език получава по време на управлението на Ордена на Хоспиталиерите (Малтийския орден) от 1530 до 1798 г. Тогава официални езици са латинският и италианският. Въпреки това, правят се литературни опити и на малтийски, като например поемата „Bonamico“. Първата отпечатана книга на този език е катехезисът „Wizzino“.

През 1800 г. Малта е присъединена към Британската империя, но английският не заема важно място там (за разлика от днешно време) – официален език е италианският, а разговорен е малтийският.

Трябва да отбележим дейността на Mikiel Anton Vassalli (1764—1829), който съставя речник на малтийския език и описва граматиката му, също така превежда на малтийски език част от Новия Завет.

През 1921 г. Малта получава самоуправление и според конституцията ѝ официалните езици са английският и италианският. През 1936 г. италианският е сменен от малтийския език като официален. Английският и малтийският езици остават официални и след обявяването на независимостта на Малта през 1964 г.

От 1 май 2004 г., когато Малта става член на Европейския Съюз, малтийският става един от официалните езици на Общността.

Подбор и превод от руски език: Гияс Гулиев