Притча за индианеца, щуреца и големия град

Един американец се разхождал със свой приятел индианец по оживена улица на Ню Йорк Сити. Индианецът внезапно възкликнал:
– Чувам щурец!
– Ти си полудял – отговорил му приятелят, оглеждайки претъпканата централна градска улица в часа пик. Навсякъде сноват автомобили, работят строители, над главите им летят самолети.
– Но аз наистина чувам щурец – настоява индианецът, движейки се към зелената площ с цветята, които се намират пред чудноватото здание на някакво учреждение.
След това се навежда, раздвижвайки листата на растенията и показва на своя приятел щурчето, безгрижно свирещо песента си и радващо се на живота.
– Удивително – казва приятелят – ти трябва да имаш фантастичен слух.
– Не. Всичко зависи от това, на какво си се настроил – обяснява той.
– Трудно ми е да повярвам – казва американецът.
– Ето, виж – и хвърля върху тротоара няколко монети.
Веднага минувачите започват да въртят глави и да проверяват джобовете си, да не би да са разсипали своите пари.
– Виждаш ли – блеснаха очите на индианеца – всичко зависи от това, на какво си се настроил.